Манол Пейков, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.  От много

Манол Пейков, Фейсбук. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз. 

 

От доста време ме сърби езика да отговоря на два постоянно повтарящи се коментара във връзка кандидатурата на Васил Терзиев.

Не знам дали тъкмо през днешния ден е верният миг, само че въпреки всичко взех решение да го сторя.

Първият коментар е, че процедурата по избора на Васил била непрозрачна – трябвало наложително да има първоначални избори в двете (трите, четирите и т.н.) партии, в резултат на които да бъде излъчен претендента.

Вторият – по какъв начин можело, когато успеха в София " ни била в забрадка вързана ", водачите на Политическа партия, Демократична България и компания " да се издънят по този начин " с избора на човек.

* * *

По първия въпрос имам да кажа следното:

Първичните избори всъщност са отлична концепция, когато става дума за една партия. Но когато става дума за толкоз необятна и разнообразна коалиция, сходно нещо е безпределно рисковано, да не кажа – неосъществимо.

Само който не се е занимавал в никакъв случай с политика не знае какъв брой са докачливи и подозрителни хората, когато са бачкали и са се борили с години за някаква идея.

Виждал съм с очите си и съм изпитвал на гърба си нееднократно по какъв начин мощна, основна, даже емблематична фигура от една организация разпалва ревнивост и неспокойствие у друга – макар че на хартия двете (трите, четирите) организации споделят сходни, да не кажа припокриващи се полезности.

Веднъж част от личните ми съпартийци щяха да ме изядат с парцалите, задето съм " харизал " шестото място от изборната листа на човек от друга партия, пък аз съм приел в подмяна седмото. И това – в случай, че и в двата случая трябваше да разгадавам само на персоналните си преференции – тъй като в противоположен случай (ако не съумея да разместя листата) и двете места бяха на практика, че и теоретично неизбираеми.

Смятам – не, уверен съм! – че при актуалната обстановка, в която има толкоз доста участници – всеки със своите визии, упоритости, идеали, свършена работа, преглътнати разочарования – методът, по който бе взето решението (с многократни совалки, срещи и разисквания сред необятен брой водачи в продължение на повече от година време) беше е д и н с т в е н и я т вероятен.

* * *
По втория въпрос: нещото, което някои от вас назовават " в забрадка вързана победа ", е напълно илюзорно.

Победата н и к о г а, в нито един момент, не ни е била " в забрадка вързана ". Освен в фантазиите и въображението ни.

Съюзът сред Демократична България, Политическа партия, " Спаси София " и " Екипът на София " стана вероятен до голяма степен с помощта на обстоятелството, че се откри подобаваща кандидатура, към която да се обединят.

Трябваше да бъде открит човек, който да е честен, интелигентен, образован, деятелен.

Уважаван.

С добра политическа просвета.

С вярна подчиненост на полезностите.

Неконфликтен.

Дипломатичен.

Образован.

Успял.

Авторитетен.

Чаровен.

Състрадателен.

Да няма преголямо его.

Плюс – тези качества по-възможност да са забележими и разпознаваеми за всички страни, с цел да съумеят всички наранени да преглътнат личното си его и да се обединят към него.

А, и също по този начин – да е софиянец (в смисъл, че нямаше по какъв начин да съм аз, да вземем за пример, ха-ха-ха!). И да обича София.

И най-важното: да е надпартиен, оптимално н е у т р а л е н.

* * *
Е, откриха подобен човек. Казва се Васил Терзиев.

Само дето сме на път да го разкъсаме на части поради родителите му.

Да, минус е – политически, а не персонален минус. Защото никой не избира родителите си.

Прочие, в случай че от това ще ви олекне най-малко малко – бъдете сигурни, че и самия Иисус да бяхме турили на топа на устата, отново щяха да му подреден компромат. Ха, и още какъв!
Нейсе. Споделих, олекна ми.

Без значение какви усеща изпитвате сега – апелирам ви, помислете върху думите ми, преди да отидете до урните в неделя.